Момичето... (Стеси)
239 398
15.02.2007 г., 11:07 ч.

Почти до теб... 

  Поезия
595 0 4
Пак на крачка от ръба...
Знам, че ще пострадам,
а не искам да спра.
И накрая на света...
Това ще остане
моята игра.
Дори на крачка от смъртта...
ще падна или ще се задържа
и ще съм почти до теб,
докато живея така.

© Стеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така, леко реставрирано май е по-добре, а? Мерси на всички ви.
  • Не падай!
    Поздрав
  • Дръж се.Ще си позволя да направя един подходящ цитат:

    Йон и ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.
    - Какво е това под нас? - попита тя.
    - Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.
    - Всичко ли е това?
    - Да - каза Йон.
    - А ние къде сме? -попита тя.
    - Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по
    това, което си спомнямеза нас. За всичко, което се е случило ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко,което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.
    Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза:
    - Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. - Страх ме е Йон - отговори тя.
    - Не се плаши. Така е трябвало да стане.
    И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.
    - Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
    - Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна
    надолу. Последното, което се чу беше:
    - Почакай! Не мога без теб в нощта.

    Димитър Воев.
  • Дръж се!
Предложения
: ??:??