21 окт. 2018 г., 01:42

Почти есен...

595 2 0

Все още чакам истинската есен. 

Онези гъсти, приказни мъгли, 

които някак си навяват вечност, 

на непрогледен мрак в душата ми... 

Но... лятото не си отива още, 

макар че стъпвам по килими, жълти. 

Не са ми хладни, както искам нощите, 

и дните са, протяжно - дълги... 

Не знам дали така е по-добре. 

Дъжда във мен напира през очите. 

Протрива лакти любовта във плен, 

на страхове, залостили мечтите ни... 

И става тъжно. Много тъжно. 

Задъхано от тежката умора. 

Небето синьо, сякаш свърши се, 

а слънцето проблясва по неволя... 

Ще чакам. Толкова я чаках. 

За всяка топлина съм изстудял. 

Сълзите ми, тъй както и листата, 

окапват, като есенна печал... 

 

Danny Diester

Marburg, Germany

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...