Все още чакам истинската есен.
Онези гъсти, приказни мъгли,
които някак си навяват вечност,
на непрогледен мрак в душата ми...
Но... лятото не си отива още,
макар че стъпвам по килими, жълти.
Не са ми хладни, както искам нощите,
и дните са, протяжно - дълги...
Не знам дали така е по-добре.
Дъжда във мен напира през очите.
Протрива лакти любовта във плен,
на страхове, залостили мечтите ни... ...