1 авг. 2020 г., 23:04

Почти любовно

690 0 0

 

Колко мъгливо виждаш шосето,

водиш колата в свой коловоз.

Маркери точни са само дърветата,

бързо изчезват – в пустиня мираж.

 

Поздрав от мен, имам ти вяра.

Виждам това, което виждаш и ти.

Моята версия, макар и по-зряла,

тръпне и тя от див демараж.

 

Пътници много - високо, в гората,

тръгват и слизат пеша, на бегом.

Вдигат пушилка, тежат на земята,

място си търсят в тишина и апломб.

 

Време е вече за кратка почивка.

Гумите пушат като в стар френски филм.

Лека нощ след вечеря, до утрото будно,

пътят ни чака да го извървим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...