Aug 1, 2020, 11:04 PM

Почти любовно

  Poetry » Love
686 0 0

 

Колко мъгливо виждаш шосето,

водиш колата в свой коловоз.

Маркери точни са само дърветата,

бързо изчезват – в пустиня мираж.

 

Поздрав от мен, имам ти вяра.

Виждам това, което виждаш и ти.

Моята версия, макар и по-зряла,

тръпне и тя от див демараж.

 

Пътници много - високо, в гората,

тръгват и слизат пеша, на бегом.

Вдигат пушилка, тежат на земята,

място си търсят в тишина и апломб.

 

Време е вече за кратка почивка.

Гумите пушат като в стар френски филм.

Лека нощ след вечеря, до утрото будно,

пътят ни чака да го извървим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...