Почти любовно
Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра.
Виждам това, което виждаш и ти.
Моята версия, макар и по-зряла,
тръпне и тя от див демараж.
Пътници много - високо, в гората,
тръгват и слизат пеша, на бегом.
Вдигат пушилка, тежат на земята,
място си търсят в тишина и апломб.
Време е вече за кратка почивка.
Гумите пушат като в стар френски филм.
Лека нощ след вечеря, до утрото будно,
пътят ни чака да го извървим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени