Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра.
Виждам това, което виждаш и ти.
Моята версия, макар и по-зряла,
тръпне и тя от див демараж.
Пътници много - високо, в гората,
тръгват и слизат пеша, на бегом.
Вдигат пушилка, тежат на земята,
място си търсят в тишина и апломб.
Време е вече за кратка почивка.
Гумите пушат като в стар френски филм.
Лека нощ след вечеря, до утрото будно,
пътят ни чака да го извървим.
© Христина Комаревска Всички права запазени