2 июл. 2009 г., 23:30

Почти молитвено...

851 0 26

              Почти молитвено...



Ще можеш ли да си отидеш? Някой ден
на твоята Вселена взрив последен,
като светкавица, преминала през мен,
ще светне... За да те погледам...

И пак пред Теб заставам, Беловласи,
към милостта ти не протягам аз ръце,
уж с шепи Ти Любов раздал си,
а някой пак е просяк... и крадец...

Кажи ми, Боже, как да ти се моля...?
Стори от мене плачеща върба...
Когато стене в мен духът на болен,
една сълза на Теб да подаря...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....