Почти наполовина

Почти е опасна, нетрайна дума.

Почти добра.

Почти жива.

Почти щастлива.

Но не съвсем.

Свещ догаря в тъмна и стара стая.

С нея идва и желание да дойде (по-скоро) края.

В съзнанието като филмова лента, 

минават дните - бавно, смущаващо душите.

Не чувстваш нищо. 

Дупка в сърцето има.

Така както зима без сняг няма,

само един другиму да обича - 

не може, не трябва.

Дупката превърна се в яма.

Почти силна.

Почти недостижима.

Почти празна.

Но не съвсем.

Свещта угасна.

Желанието дали отмина?

Почти, но не съвсем.

На кръст е разпъната душата.

Готова ли е да даде?

И мечтите свои да продаде?

Може би не.

Може би да. 

 "Освободи ни, нека умрем с теб!" - шептяха те.

Почти жива.

Наполовина мъртва.

Почти готова.

Да заспи.

Да спре.

Почти, но не съвсем.

Сърце няма - ямата го погълна.

Почти жива?

Почти наполовина.