Почти е опасна, нетрайна дума.
Почти добра.
Почти жива.
Почти щастлива.
Но не съвсем.
Свещ догаря в тъмна и стара стая.
С нея идва и желание да дойде (по-скоро) края.
В съзнанието като филмова лента,
минават дните - бавно, смущаващо душите.
Не чувстваш нищо.
Дупка в сърцето има.
Така както зима без сняг няма,
само един другиму да обича -
не може, не трябва.
Дупката превърна се в яма.
Почти силна.
Почти недостижима.
Почти празна.
Но не съвсем.
Свещта угасна.
Желанието дали отмина?
Почти, но не съвсем.
На кръст е разпъната душата.
Готова ли е да даде?
И мечтите свои да продаде?
Може би не.
Може би да.
"Освободи ни, нека умрем с теб!" - шептяха те.
Почти жива.
Наполовина мъртва.
Почти готова.
Да заспи.
Да спре.
Почти, но не съвсем.
Сърце няма - ямата го погълна.
Почти жива?
Почти наполовина.
© Нина Чалъкова Всички права запазени