Dec 8, 2016, 1:55 PM

Почти наполовина

  Poetry » Other
479 0 0

Почти е опасна, нетрайна дума.

Почти добра.

Почти жива.

Почти щастлива.

Но не съвсем.

 

Свещ догаря в тъмна и стара стая.

С нея идва и желание да дойде (по-скоро) края.

В съзнанието като филмова лента, 

минават дните - бавно, смущаващо душите.

Не чувстваш нищо. 

Дупка в сърцето има.

Така както зима без сняг няма,

само един другиму да обича - 

не може, не трябва.

 

Дупката превърна се в яма.

 

Почти силна.

Почти недостижима.

Почти празна.

Но не съвсем.

 

Свещта угасна.

Желанието дали отмина?

Почти, но не съвсем.

На кръст е разпъната душата.

Готова ли е да даде?

И мечтите свои да продаде?

Може би не.

Може би да. 

 "Освободи ни, нека умрем с теб!" - шептяха те.

 

Почти жива.

Наполовина мъртва.

Почти готова.

Да заспи.

Да спре.

Почти, но не съвсем.

Сърце няма - ямата го погълна.

Почти жива?

Почти наполовина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...