Почти оцеляхме
Почти оцеляхме
Познаваш очите, които ти казват остани,
но знаеш, че няма защо да го правиш,
аз виждам, че тръгваш, мълча отсрани,
в моретата мои, защо да се давиш?!
Почти ме уби, почти ме спаси,
почти се върнах, почти си заминах,
почти ме загуби, почти ме откри,
почти те обичах и пак те проклинах.
Всичко си взехме и всичко си дадохме,
почти оцеляхме, почти се предадохме...
За Н. Славчев... почти се сбогувам
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Стефанова Все права защищены
