Почти оцеляхме
Почти оцеляхме
Познаваш очите, които ти казват остани,
но знаеш, че няма защо да го правиш,
аз виждам, че тръгваш, мълча отсрани,
в моретата мои, защо да се давиш?!
Почти ме уби, почти ме спаси,
почти се върнах, почти си заминах,
почти ме загуби, почти ме откри,
почти те обичах и пак те проклинах.
Всичко си взехме и всичко си дадохме,
почти оцеляхме, почти се предадохме...
За Н. Славчев... почти се сбогувам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Стефанова Всички права запазени
