25 окт. 2022 г., 14:04

Почти пиеса, почти приказка - 2 ( Пролог )

1.1K 1 2

ПРОЛОГ

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Защооо... Защо, Съдба ни изненадваш

и мяташ ни по сцената прашлясла? ( изкихва )

И тъкмо мислехме, че вече радваш,

а ти пред нас поставяш с тръни ясла.

Каква идилия блестеше само

в Двореца, по селата и в гората,

и в планината там, и по полята,

дори и, друже, горе в небесата...

 

СУФЛьОР:

 

И Херос Цар с Царицата си Маги...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

И Херос Цар с Царицата си Маги

от меден месец с щастие голямо

се връщаха от островите Йеки,

когато спусна се над всичко мрак.

 

ЗРИТЕЛ:

 

Къде са тези островчета Йеки?

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Повярвайте ми, те не са за всеки!

Отвъд представите ви те са чак!

Та както казах, падна страшен мрак.

Магьосникът най- зъл и безпощаден

за отмъщение сега е жаден.

От где се взе, попитайте ме вие,

това страшилище - велик злодей!

 

ДРУГ ЗРИТЕЛ:

 

От где се взе, тук питаме те ние,

тоз някакъв си, страшничък Късчей?

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Не е Късчей, детето туй на ада

и името му е Лорд Ивъл Снейк!

И не върви пред него лимонада,

не ще го повали и оранжада.

Преди години, може би. -хиляда -

той бил е победен от Дронкър Кинг,

на който днес потомък е, познайте...

Не се досещате! Ооо, Лейзи Принс

е негов пра - по двайсет пъти - внук...

 

СУФЛѝОР:

 

Та Дронкър Кинг и никой, нико друг...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Та Дронкър Кинг и никой, никой друг

е победил злодея, ала как

успял е този истински мъжага?

Че липсва, друже, славна летопис!

Не се намери някой хроникист

туй в камък да издяла или в лист

с перо от патка да запамети...

 

СУФЛьОР:

 

А патки имало е, то се знай...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

А патки имало е, то се знай,

ама на жар опекли са ги май.

От устният фолклор и от легенди,

и в митове по кръчми, по седянки

бълбукат си послания - останки.

Злодеят победен от Дронкър Кинг,

затворен и заключен с катинар

дълбоко под земята бил наказан.

И ти не щеш ли, някакъв овчар,

тъй както си пасял овцете сам,

поседнал на местото - точно там.

И зърнал мигом той един предмет,

позачовъркал лекичко със крак

и тук започва разказът проклет.

Ще ни затрие ли днес хищен мрак? ( покланя се и излиза )

 

ХЕПТЕН ПИШМАН ДРУГ ЗРИТЕЛ:

 

Дубре, да видим ко ша става пак!

 

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...