25.10.2022 г., 14:04

Почти пиеса, почти приказка - 2 ( Пролог )

1.1K 1 2

ПРОЛОГ

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Защооо... Защо, Съдба ни изненадваш

и мяташ ни по сцената прашлясла? ( изкихва )

И тъкмо мислехме, че вече радваш,

а ти пред нас поставяш с тръни ясла.

Каква идилия блестеше само

в Двореца, по селата и в гората,

и в планината там, и по полята,

дори и, друже, горе в небесата...

 

СУФЛьОР:

 

И Херос Цар с Царицата си Маги...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

И Херос Цар с Царицата си Маги

от меден месец с щастие голямо

се връщаха от островите Йеки,

когато спусна се над всичко мрак.

 

ЗРИТЕЛ:

 

Къде са тези островчета Йеки?

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Повярвайте ми, те не са за всеки!

Отвъд представите ви те са чак!

Та както казах, падна страшен мрак.

Магьосникът най- зъл и безпощаден

за отмъщение сега е жаден.

От где се взе, попитайте ме вие,

това страшилище - велик злодей!

 

ДРУГ ЗРИТЕЛ:

 

От где се взе, тук питаме те ние,

тоз някакъв си, страшничък Късчей?

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Не е Късчей, детето туй на ада

и името му е Лорд Ивъл Снейк!

И не върви пред него лимонада,

не ще го повали и оранжада.

Преди години, може би. -хиляда -

той бил е победен от Дронкър Кинг,

на който днес потомък е, познайте...

Не се досещате! Ооо, Лейзи Принс

е негов пра - по двайсет пъти - внук...

 

СУФЛѝОР:

 

Та Дронкър Кинг и никой, нико друг...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Та Дронкър Кинг и никой, никой друг

е победил злодея, ала как

успял е този истински мъжага?

Че липсва, друже, славна летопис!

Не се намери някой хроникист

туй в камък да издяла или в лист

с перо от патка да запамети...

 

СУФЛьОР:

 

А патки имало е, то се знай...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

А патки имало е, то се знай,

ама на жар опекли са ги май.

От устният фолклор и от легенди,

и в митове по кръчми, по седянки

бълбукат си послания - останки.

Злодеят победен от Дронкър Кинг,

затворен и заключен с катинар

дълбоко под земята бил наказан.

И ти не щеш ли, някакъв овчар,

тъй както си пасял овцете сам,

поседнал на местото - точно там.

И зърнал мигом той един предмет,

позачовъркал лекичко със крак

и тук започва разказът проклет.

Ще ни затрие ли днес хищен мрак? ( покланя се и излиза )

 

ХЕПТЕН ПИШМАН ДРУГ ЗРИТЕЛ:

 

Дубре, да видим ко ша става пак!

 

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...