5 февр. 2014 г., 11:21

Почти у дома

711 0 0

Почти у дома,

делят ме стъпки от входната врата

и чакам да те видя с протегнати ръце,

удобно чакащи ме.

 

Но няма те и къщата сама е.

Няма те и мен ме няма с теб.

Няма те и всичко тихичко ридае.

Какво е то живот без теб?

 

Но само аз останах без сълзи.

За тебе мислех само аз.

За тебе сещах се, на тебе давах дните.

И в нощите за тебе бях.

 

И ето, влизам през вратата.

Няма те, самотно е у нас.

Голямото почти остава,

а вместо теб намирам само тъмнина.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...