5.02.2014 г., 11:21

Почти у дома

712 0 0

Почти у дома,

делят ме стъпки от входната врата

и чакам да те видя с протегнати ръце,

удобно чакащи ме.

 

Но няма те и къщата сама е.

Няма те и мен ме няма с теб.

Няма те и всичко тихичко ридае.

Какво е то живот без теб?

 

Но само аз останах без сълзи.

За тебе мислех само аз.

За тебе сещах се, на тебе давах дните.

И в нощите за тебе бях.

 

И ето, влизам през вратата.

Няма те, самотно е у нас.

Голямото почти остава,

а вместо теб намирам само тъмнина.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...