Почти у дома,
делят ме стъпки от входната врата
и чакам да те видя с протегнати ръце,
удобно чакащи ме.
Но няма те и къщата сама е.
Няма те и мен ме няма с теб.
Няма те и всичко тихичко ридае.
Какво е то живот без теб?
Но само аз останах без сълзи.
За тебе мислех само аз.
За тебе сещах се, на тебе давах дните.
И в нощите за тебе бях. ...