28 окт. 2008 г., 00:53

Почуда

781 0 13
ПОЧУДА

Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен.

Плач от безпомощ,
стон от възбуда,
тътен в главата
и слепота в светлината.

Трепет от гняв,
транс до полуда,
писък от ужас
и треска от страх...

И пак няма апокалипсис.
А аз? Аз все още дишам ритмично,
но значи ли това, че съм жив?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жив си и още как!Радвам се,че най-сетне те чета!
  • Римпооооо, не се чуди, щом имаш мисли в главата, значи си жив, човече
  • Значи, Наско! Щом усещаш всичко това - жив си!
  • ЖИВ си, човек! Повече от всякога! Поздрав!!!
  • Убедена съм,че знаеш отговораПоздрави от мен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....