Почуда
ПОЧУДА
Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен.
Плач от безпомощ,
стон от възбуда,
тътен в главата
и слепота в светлината.
Трепет от гняв,
транс до полуда,
писък от ужас
и треска от страх...
И пак няма апокалипсис.
А аз? Аз все още дишам ритмично,
но значи ли това, че съм жив?
Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен.
Плач от безпомощ,
стон от възбуда,
тътен в главата
и слепота в светлината.
Трепет от гняв,
транс до полуда,
писък от ужас
и треска от страх...
И пак няма апокалипсис.
А аз? Аз все още дишам ритмично,
но значи ли това, че съм жив?
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
