28.10.2008 г., 0:53

Почуда

775 0 13
ПОЧУДА

Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен.

Плач от безпомощ,
стон от възбуда,
тътен в главата
и слепота в светлината.

Трепет от гняв,
транс до полуда,
писък от ужас
и треска от страх...

И пак няма апокалипсис.
А аз? Аз все още дишам ритмично,
но значи ли това, че съм жив?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жив си и още как!Радвам се,че най-сетне те чета!
  • Римпооооо, не се чуди, щом имаш мисли в главата, значи си жив, човече
  • Значи, Наско! Щом усещаш всичко това - жив си!
  • ЖИВ си, човек! Повече от всякога! Поздрав!!!
  • Убедена съм,че знаеш отговораПоздрави от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...