11 июн. 2012 г., 13:08

Почукващи въпроси

1K 0 0

Приятна утрин - завивката в леглото гали,
събужда ме със звуци и прозорецът отворен.
В тишината на мислите съня проспали, 
отвън почуква звук, тъй нежно монотонен.

След токчетата по асфалта поемам очарован,
съзнанието за образа ù поеми вече пише,
разплита мистериозно въпроса опакован:
Коя е? Как изглежда? Какво във нея диша?  
 
Дали за нощта въздиша, или мисли я събуждат:
Какво ще прави днес? Какво забравила е вчера?
Набъбва моят интерес, очите искат да я вземат.
Заглеждат падащото топче от въртяща сфера.

И приказно въпросите заглъхват надалече, 
оставили ми желание да отворя този ден  
и да разпитам някоя отговорила си вече:
Какво си мисли сутрин, ходейки във мен!?

Vacuum

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Влади Мир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...