Приятна утрин - завивката в леглото гали,
събужда ме със звуци и прозорецът отворен.
В тишината на мислите съня проспали, 
отвън почуква звук, тъй нежно монотонен.

След токчетата по асфалта поемам очарован,
съзнанието за образа ù поеми вече пише,
разплита мистериозно въпроса опакован:
Коя е? Как изглежда? Какво във нея диша?  
 
Дали за нощта въздиша, или мисли я събуждат:
Какво ще прави днес? Какво забравила е вчера?
Набъбва моят интерес, очите искат да я вземат.
Заглеждат падащото топче от въртяща сфера.

И приказно въпросите заглъхват надалече, 
оставили ми желание да отворя този ден  
и да разпитам някоя отговорила си вече:
Какво си мисли сутрин, ходейки във мен!?

Vacuum