28 дек. 2011 г., 14:14

Под борови игли

663 0 2

Тайно са се скрили, под борови игли,
чакат мълчаливи, броят последни дни -
едно мече кафяво, с елек от кадифе,
което „мама“ казва, щом вземеш го в ръце;
принцеса златокоса, със рокля от тафта;
звездички омагьосани, блещукат в тъмнина;
и влакче старовремско, с едничък машинист,
но пък мотор модерен, с батерии и пистов;
книжки една камара, дори и телефон,
с антена от плюш и шарен. И купища бонбони.
И всеки ден пристига, опакован с разкош,
по някой нов в дружинката. А в коледната нощ
ще дойдат малки пръстчета,
стаята с смях ще огласят,
нетърпеливо опаковки ще късат,
а усмивките ще сгреят целия мамин свят.

15.12.2011г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...