natiii (Наташа Басарова)
326 3227
14 июн. 2009 г., 19:39

Под брезата 

  Поэзия
1202 0 13

Под брезата от нашето детство

сядам пак с наранено сърце

и потъвам в неземно вълшебство,

подарено от твойто лице.

 

Беше много отдавна, когато

те изтръгна животът от мен,

но защото отново е лято,

ти възкръсваш  от гроба студен.

 

Пак ме галиш с красива усмивка

и разказваш за другия свят,

а аз пак съм онази щастливка,

дето търси свещения град.

 

Пак кръвта ни кипи и се радва

под чадъра на наш'та бреза,

а нощта тайнствено се прокрадва

да завие две нежни тела.

© Наташа Басарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??