Под брезата от нашето детство
сядам пак с наранено сърце
и потъвам в неземно вълшебство,
подарено от твойто лице.
Беше много отдавна, когато
те изтръгна животът от мен,
но защото отново е лято,
ти възкръсваш от гроба студен.
Пак ме галиш с красива усмивка
и разказваш за другия свят,
а аз пак съм онази щастливка,
дето търси свещения град. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация