Под брезата
Под брезата от нашето детство
сядам пак с наранено сърце
и потъвам в неземно вълшебство,
подарено от твойто лице.
Беше много отдавна, когато
те изтръгна животът от мен,
но защото отново е лято,
ти възкръсваш от гроба студен.
Пак ме галиш с красива усмивка
и разказваш за другия свят,
а аз пак съм онази щастливка,
дето търси свещения град.
Пак кръвта ни кипи и се радва
под чадъра на наш'та бреза,
а нощта тайнствено се прокрадва
да завие две нежни тела.
© Наташа Басарова All rights reserved.
