Под дъжда

12 янв. 2013 г., 12:16

Поэзия

507 0 2

Под дъжда

Кипеж върху асфалта топъл.

Боса съм – насред окръжности вода.

Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.

Небето с мене плаче, но не съм сама.

Въртя се като жрица в полусвяст.

В море от капки ритуално се разливам.

Стихията поглъща ме – приемам я и аз.

Любов от дъжд наместо твоята изпивам.

Забравила за теб – от радост упоена

се сливам с тържеството на водата.

И в мен вали – от светлината сътворена.

Река съм и потичам към зората.

Богиня съм – насред окръжности вода.

Природната магия съживи ме.

Небето спря да плаче, изкънтя.

Последен гръм и заличи се твойто име.