Под дъжда
Под дъжда
Кипеж върху асфалта топъл.
Боса съм – насред окръжности вода.
Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.
Небето с мене плаче, но не съм сама.
Въртя се като жрица в полусвяст.
В море от капки ритуално се разливам.
Стихията поглъща ме – приемам я и аз.
Любов от дъжд наместо твоята изпивам.
Забравила за теб – от радост упоена
се сливам с тържеството на водата.
И в мен вали – от светлината сътворена.
Река съм и потичам към зората.
Богиня съм – насред окръжности вода.
Природната магия съживи ме.
Небето спря да плаче, изкънтя.
Последен гръм и заличи се твойто име.
© Антония Спирова All rights reserved.
