Под факлите на залеза
ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива.
Загубвам се из лабиринт от хора
и там, където трябва да е светло,
небето натежава от умора,
преди да се разбие на парчета.
С мечтата да избяга надалеко –
в страната на безбрежна вечна пролет,
разпънат върху кръста си, човекът
е птица, вдигнала криле за полет.
Но ето че ме приземява мракът,
когато залезът брезите пали.
И в пламъка на лудите им факли
разпадам се на шепичка кристали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
