yotovava (Валентина Йотова)
2503 20907
21.08.2019 г., 19:08 ч.

Под факлите на залеза 

  Поезия » Философска
380 5 5

ПОД ФАКЛИТЕ НА ЗАЛЕЗА

 

Душата ми е стъклена по залез. 

А месецът  – с какво ли съм му крива?  –  

погълнат от пълзящата му лава  –  

последната ми светлина изпива.

 

Загубвам се из лабиринт от хора 

и там, където трябва да е светло,

небето натежава от умора, 

преди да се разбие на парчета.

 

С мечтата да избяга надалеко  – 

в страната на безбрежна вечна пролет,

разпънат върху кръста си, човекът   

е птица, вдигнала криле за полет.  

 

Но ето че ме приземява мракът,

когато залезът брезите пали.

И в пламъка на лудите им факли

разпадам се на шепичка кристали.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??