Под кожата ми
Под кожата ми влезе и си там,
и с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова или лек си, аз не знам.
Макар че, …
Ах, как ме караш да умирам.
И да възкръсвам. С нова сила
кипи кръвта ми в твоя огън.
Страхът ми – пепел бледосива,
е в дреха от любовен въглен.
Напиваш ме, но тъй – да изтрезнея,
да видя кой си и да те запомня.
Да разбера, че друго не копнея,
а заедно да сътворим история!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
