Под кожата ми
Под кожата ми влезе и си там,
и с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова или лек си, аз не знам.
Макар че, …
Ах, как ме караш да умирам.
И да възкръсвам. С нова сила
кипи кръвта ми в твоя огън.
Страхът ми – пепел бледосива,
е в дреха от любовен въглен.
Напиваш ме, но тъй – да изтрезнея,
да видя кой си и да те запомня.
Да разбера, че друго не копнея,
а заедно да сътворим история!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
