Под Луната на града

Странник из града минава,
носи някакъв багаж,
тук оглежда, там застава, 
спира сякаш за кураж.
Тайно гледам му косите
посребрени в мъдростта,
а очите през веждите
са вторачени в нощта.
Търси някаква утеха,
чака някаква мечта,
под Луната ярка, мека
идва някаква жена....
Стъпва също примадона
от незнайни времена,
и кокетна, и с походка,
виждам грейнала жена!
Тя до него се поспира. 
Слага трепетно ръка -
по лицето му. И спира,
да огледа Любовта!
Чак сега разбрах, от влака
е дошла една съдба,
да намери своя страха, 
под Луната над града!!!

Лъчиста