Под Луната на града
Странник из града минава,
носи някакъв багаж,
тук оглежда, там застава,
спира сякаш за кураж.
Тайно гледам му косите
посребрени в мъдростта,
а очите през веждите
са вторачени в нощта.
Търси някаква утеха,
чака някаква мечта,
под Луната ярка, мека ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up