3.11.2019 г., 13:26 ч.

Под Луната над града 

  Поезия » Любовна
396 0 1

Под Луната на града

Странник из града минава,
носи някакъв багаж,
тук оглежда, там застава, 
спира сякаш за кураж.
Тайно гледам му косите
посребрени в мъдростта,
а очите през веждите
са вторачени в нощта.
Търси някаква утеха,
чака някаква мечта,
под Луната ярка, мека
идва някаква жена....
Стъпва също примадона
от незнайни времена,
и кокетна, и с походка,
виждам грейнала жена!
Тя до него се поспира. 
Слага трепетно ръка -
по лицето му. И спира,
да огледа Любовта!
Чак сега разбрах, от влака
е дошла една съдба,
да намери своя страха, 
под Луната над града!!!

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ненатрапчиво, загадъчно...
Предложения
: ??:??