Под Луната над града
Под Луната на града
Странник из града минава,
носи някакъв багаж,
тук оглежда, там застава,
спира сякаш за кураж.
Тайно гледам му косите
посребрени в мъдростта,
а очите през веждите
са вторачени в нощта.
Търси някаква утеха,
чака някаква мечта,
под Луната ярка, мека
идва някаква жена....
Стъпва също примадона
от незнайни времена,
и кокетна, и с походка,
виждам грейнала жена!
Тя до него се поспира.
Слага трепетно ръка -
по лицето му. И спира,
да огледа Любовта!
Чак сега разбрах, от влака
е дошла една съдба,
да намери своя страха,
под Луната над града!!!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
