29 янв. 2014 г., 15:30

Под маските

801 1 4

Под маските на свято благочестие,

зад многото напудрени слова

се крият злоба,

корист

и нечестие!

И... страшна,

много страшна самота!

Но твърде рядко имаме куража

да се погледнем без да ни е жал,

пред Бога същността си да покажем,

да оценим това, което ни е дал...

Живеем окрилени от миражи,

от ненаситната си суета

и в устрема добре да се докажем

загубихме покоя на духа.

Пропуснахме покани за надежда,

а гонехме напразно ветрове...

И огладнели за трохица нежност,

живеем с маски

в ярки цветове!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Под маските на свято благочестие,

    зад многото напудрени слова

    се крият злоба,

    корист

    и нечестие!

    И... страшна,

    много страшна самота!

    Но твърде рядко имаме куража

    да се погледнем без да ни е жал,

    пред Бога същността си да покажем,

    да оценим това, което ни е дал...

    Живеем окрилени от миражи,

    от ненаситната си суета

    и в устрема добре да се докажем

    загубихме покоя на духа.

    Пропуснахме покани за надежда,

    а гонехме напразно ветрове...

    И огладнели за трохица нежност,

    живеем с маски

    в ярки цветове!"


    .........
  • И на мен много ми хареса! Поздрави!
  • "Под маските на свято благочестие,
    зад многото напудрени слова
    се крият злоба,
    корист
    и нечестие!
    И... страшна,
    много страшна самота!"

    !!!
    Много стойностен стих!!!
    БРАВО!!!
  • Предполагам, че е нарочна думата "трохица", но мен ме поспря за секунда. Иначе като цяло много мелодичен текст. Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...