12 апр. 2009 г., 00:17

Под налягане 

  Поэзия » Другая
1731 0 42

Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,

че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.


Усмихвам ти се,
видимо прилична.
Невидимото пак ти го спестих.
Досещам се,
че може би обичам
човек,

неподходящ за моя стих,

на който доверявам тишината.

А ти... не подозираш,

че си тук.

Пред теб

и любовта, и самотата

избиват под налягане.

Без звук.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??