12 апр. 2009 г., 00:17

Под налягане

2.1K 0 42

Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,

че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.


Усмихвам ти се,
видимо прилична.
Невидимото пак ти го спестих.
Досещам се,
че може би обичам
човек,

неподходящ за моя стих,

на който доверявам тишината.

А ти... не подозираш,

че си тук.

Пред теб

и любовта, и самотата

избиват под налягане.

Без звук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Ели... това в стиховете е друго... прекалено идеализирано е може би...

    Аплодирам те и тук!
    Великолепна си!
  • ...!!!
  • !!!
  • Превет, Ели! Отдавна не съм наминавала при теб, но пък знам, че когато и да се отбия, ще ме нахраниш с нещо силно и питателно. Този стих ме върна години назад, когато избрах именно онзи, на когото мога да се опра. Дали беше или не беше "подходящ за моя стих", вече не помня, но знам, че щом ми е предложил рамо, всичко друго е нямало значение. И не съжалявам.
    Бъди щастлива!
  • Неспокойна красота!Невероятна си,Ели!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...