Apr 12, 2009, 12:17 AM

Под налягане

Poetry » Other

2.1K 0 42

Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,

че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.

Усмихвам ти се,
видимо прилична.
Невидимото пак ти го спестих.
Досещам се,
че може би обичам
човек,

неподходящ за моя стих,

на който доверявам тишината.

А ти... не подозираш,

че си тук.

Пред теб

и любовта, и самотата

избиват под налягане.

Без звук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Ех, Ели... това в стиховете е друго... прекалено идеализирано е може би...

Аплодирам те и тук!
Великолепна си!

2012-07-08T20:56:06+03:00
Индиана (Криси)

...!!!

2009-06-23T21:32:06+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

!!!

2009-06-04T16:47:30+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Превет, Ели! Отдавна не съм наминавала при теб, но пък знам, че когато и да се отбия, ще ме нахраниш с нещо силно и питателно. Този стих ме върна години назад, когато избрах именно онзи, на когото мога да се опра. Дали беше или не беше "подходящ за моя стих", вече не помня, но знам, че щом ми е предложил рамо, всичко друго е нямало значение. И не съжалявам.
Бъди щастлива!

2009-05-01T13:04:30+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Неспокойна красота!Невероятна си,Ели!

2009-04-22T12:08:09+03:00