12 abr 2009, 0:17

Под налягане 

  Poesía » Otra
1711 0 42

Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,

че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.


Усмихвам ти се,
видимо прилична.
Невидимото пак ти го спестих.
Досещам се,
че може би обичам
човек,

неподходящ за моя стих,

на който доверявам тишината.

А ти... не подозираш,

че си тук.

Пред теб

и любовта, и самотата

избиват под налягане.

Без звук.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??