10 дек. 2021 г., 21:58

Под повърхността

573 2 6

Незримо зрънце в хладната земя,

от хиляди очи дълбоко скрито.

Расте и хубавее кротко под леда,

а песента му с вятъра се сплита.

 

Прикрита тъжна и ограбена душа,

която в замъци от болката се пази,

душа, потънала в удобната лъжа,

вместо фронтално Аза да прегази.

 

Страха, че ще изгуби този свят –

прегръдката му ледено фалшива.

Устните на този враг лъжи шептят,

отнема шанса ѝ да бъде жива.

 

Битка невидима между живота

и смъртта, но Истината носи сила.

Умира смело зрънцето във самота,

небесен дъх приижда и прелива.

 

Незримо зрънце в хладната земя,

от хиляди очи дълбоко скрито.

Расте и хубавее кротко под леда,

а песента му с вятъра се сплита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъпа Руми, споделеното от теб значи много, много за мен. Прегръщам те!
  • Твоите стихове винаги ми въздействат по един много специален начин, скъпа Мария, благодаря ти!
  • Благодаря, Вики!
  • Хубаво послание, добре предадено - индиректно и ненатрапчиво.
  • Благодаря много, Дари!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...