Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа,
която в замъци от болката се пази,
душа, потънала в удобната лъжа,
вместо фронтално Аза да прегази.
Страха, че ще изгуби този свят –
прегръдката му ледено фалшива.
Устните на този враг лъжи шептят,
отнема шанса ѝ да бъде жива. ...