10.12.2021 г., 21:58

Под повърхността

566 2 6

Незримо зрънце в хладната земя,

от хиляди очи дълбоко скрито.

Расте и хубавее кротко под леда,

а песента му с вятъра се сплита.

 

Прикрита тъжна и ограбена душа,

която в замъци от болката се пази,

душа, потънала в удобната лъжа,

вместо фронтално Аза да прегази.

 

Страха, че ще изгуби този свят –

прегръдката му ледено фалшива.

Устните на този враг лъжи шептят,

отнема шанса ѝ да бъде жива.

 

Битка невидима между живота

и смъртта, но Истината носи сила.

Умира смело зрънцето във самота,

небесен дъх приижда и прелива.

 

Незримо зрънце в хладната земя,

от хиляди очи дълбоко скрито.

Расте и хубавее кротко под леда,

а песента му с вятъра се сплита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпа Руми, споделеното от теб значи много, много за мен. Прегръщам те!
  • Твоите стихове винаги ми въздействат по един много специален начин, скъпа Мария, благодаря ти!
  • Благодаря, Вики!
  • Хубаво послание, добре предадено - индиректно и ненатрапчиво.
  • Благодаря много, Дари!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...