Dec 10, 2021, 9:58 PM

Под повърхността

  Poetry
567 2 6

Незримо зрънце в хладната земя,

от хиляди очи дълбоко скрито.

Расте и хубавее кротко под леда,

а песента му с вятъра се сплита.

 

Прикрита тъжна и ограбена душа,

която в замъци от болката се пази,

душа, потънала в удобната лъжа,

вместо фронтално Аза да прегази.

 

Страха, че ще изгуби този свят –

прегръдката му ледено фалшива.

Устните на този враг лъжи шептят,

отнема шанса ѝ да бъде жива.

 

Битка невидима между живота

и смъртта, но Истината носи сила.

Умира смело зрънцето във самота,

небесен дъх приижда и прелива.

 

Незримо зрънце в хладната земя,

от хиляди очи дълбоко скрито.

Расте и хубавее кротко под леда,

а песента му с вятъра се сплита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скъпа Руми, споделеното от теб значи много, много за мен. Прегръщам те!
  • Твоите стихове винаги ми въздействат по един много специален начин, скъпа Мария, благодаря ти!
  • Благодаря, Вики!
  • Хубаво послание, добре предадено - индиректно и ненатрапчиво.
  • Благодаря много, Дари!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....