Под прицел
(В ПАМЕТ)
Красиво бяхме изправени.
Под прицел, срещу всички стояхме.
Треперещи пръсти... димящи стихове...
Без да се крием. А по нас - канонади...
От засада - със снайпери...
Вкупом - без да изчакват...
Само някои, скрити зад себе си,
плахо ни стреляха със снежни топки.
Сега разбирам защо ми даваше
бронежилетката от тайните думи.
Оловото в теб се забиваше,
за да светят от обич очите ми.
А аз - по рокля, на черни точки...
докато ме картечеха...
И на конци, по мен се свличаше
тънката болка... Сега съм по рани.
---
Красиво, ръка за ръка бяхме заедно...
Под прицел, красиво прегърнати...
Красиво ни беше да бъдем двамата...
И некрасиво все още ни стрелят...
* * *
Като вятър все още ме галиш.
Пожела си до мен да останеш.
Ако още ме виждаш – до теб съм –
най-щастлива звезда в небесата.
Ако още ме чуваш – не плача,
само тънко струи във душата
нежен спомен за дните до тебе -
на сълза ти прилича, но е щастие.
Ако още ме чакаш – прегърни ме,
като луда вълна догони ме,
на душата си пламъка давам –
само част от мига да те имам.
Дори и под дъжд от куршуми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
