galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
7 окт. 2010 г., 16:10

Под сенките на кукувото лято 

  Поэзия
1825 0 40

Под сенките на кукувото лято

                                    

Край сенките на кукувото лято,

след преспите на вълчовита зима –

изби и се намърда  храсталакът

под вейките на стройната калина.

 

А тя  усуква  тъничка надежда,

че някой явор – тук случайно никнал –

ще нищи с нея от лъчите прежда

и даже може би ще я обикне.

 

Под пъстрата ù сенчица, обаче,

разхвърли семе нисък самораслек –

за явора какво ли всъщност значи

да мръдне малко – вляво или вдясно,

 

да гледа, уж  върхари да протяга

почти до нейни вейчици зелени,

да кичи на надеждите ù прага,

а тя да тъне в бурен до колене.

 

Калина песента си бе изпяла,

а аз, докато газех  в храсталака,

разбрах,  че и смъртта не е раздяла,

особено през кукувото лято.

© Галена Воротинцева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Калина песента си бе изпяла,

    разбрах, докато газех в храсталака,

    че може би смъртта не е раздяла,

    ала животът - майката си трака
  • И аз съм под пъстрата сенчица и пия с наслада поредния словесен коктейл!!! С благодарност, Галка!!!
  • Чудесна поезия твориш, Галена!!!
  • Благодаря ви, приятели! За мен е ценно всяко мнение - вглеждам се и търся нови възможности в текстовете именно благодарение на вас и на вашия поглед към казаното в стиховете. Взаимната размяна на любезности не винаги е най-полезна за хубостта на словото. Така че и по това стихотворения мисля. Всъщност с репликата - смъртта не е раздяла, ама на кукуво лято - исках да кажа, че не вярвам в красотата на тази илюзия, че я апострофирам. Но явно е - не съм се изразила добре и в това , че ми го казвате няма нищо лошо. Със сигурност има и по- добър начин да се каже финалната реплика и ще поработя върху стиха.
    Благодаря ви, че се спирате и отделяте време да прочетете и да споделите!
  • Не се безпокой, Батко - в критиката ми няма никакъв лош умисъл. Като поет Галена я ценя и уважавам може би повече от всички!
    Но и на вас не ви ли е странно да се каже:
    "разбрах,че и смъртта не е раздяла,
    особено никога!"?
    Защото "на кукуво лято" точно това означава - никога! Такова изречение за мене няма смисъл, а за тебе ако има - разясни го! Така се прави, когато авторът иска да завърши някак стихотворението си и измисля някаква фраза, която изглежда финална, без обаче да е най-добрият завършек; най-добрият завършек още не е намерен. И аз се надявам, че Галена ще го намери. Така е според мене.
    А датата наистина е случайност, не бях се замислил за нея; на тази дата прочетох стихотворението, на тази дата написах отзива.
    А вечерта след премиерата й, когато прочетох стихосбирката й "Като Калина", вече видях, че изразът "през кукувото лято" за нея е специален, използва го и в други стихотворения, и тогава използването му ОТ НЕЯ и в това стихотворение придобива друг смисъл. Ако бях прочел стихосбирката й преди да прочета това стихотворение, разбира се такъв коментар не бих написал.
  • чудно хубаво...
    взе ми сърцето и ума...
    с възхищение, мила Галена.
  • Леле, лелееей! Жив Ангел се появил с подробна литературна критика, а се прави на дявол! Че и най-правилната дата уцелил!
  • Я, нещо не ми пасва!
    "Разбрах, че и смъртта не е раздяла,
    особено през кукувото лято."
    Последните два, толкова аплодирани стиха, всъщност нямат смисъл! Толкова са нелепи, че и за хумор не вървят. Стихотворението е и тъжно, и мъдро - до предпоследния ред. А последният ред ни смайва - но не само и не толкова с неочакваността си, а с прозрението, че всичко казано до него е било несериозно, подигравка.
    Почти цялото стихотворение е елегия. Но последният ред го прави нещо друго: може би пародия, може би басня, може би сатира, може би ирония, може би хумор - но каквото и от тези неща да е, като такова то е слабо. Единствено силно е като елегия. Но затова му е необходим друг финал! С този си финал то е по скоро пародия на Славейковата елегия. Може и такава да е била целта; допустимо и възможно е; но тогава пък предното съдържание би трябвало да е по-друго!
  • Привет!
  • Прегръщам ви и аз, приятели!
  • Галена...Галена....
    едни картини рисуваш и взимаш ума на човек!!!

    прегръщам те за красотата!!!
  • останах без думи, страхотен стих. поздрав
  • Продължаването на Славейковата традиция ми допадна!
    Поздрав, Галена!
  • "разбрах, че и смъртта не е раздяла,

    особено през кукувото лято."

    Аплодисменти!
  • Съвременно, с носталгия по чувството,
    че още има място за любов
    във този свят на скорост и на лудост
    където сянката е изкривила спомена...

    Невероятница!Благодаря за уютното настроение!
  • Ееееххх, Самокове! Прав си, да знаеш - ще помисля да развия и тази тема в стих.
  • Яворите оредяха, ама и сред момите много трънки и блондинки...
  • Поздравления!!!
  • Не мога да си тръгна от тази страничка!С възхита,Гал!
  • Ex,че хубаво!!!!!!!!!!!
  • За усуканата тъничка надежда! Поздрави, Галена!
  • Благодаря ви, приятели, че дойдохне под сенките на кукувото лято - така, както аз го видях. Благодаря за честитката, rozza/Радка Миндова/!
    Ето това стихотворение е едно от конкурсните в Нова Загора /поощрителна награда/. След него ще публикувам и другите две. Не са обявили - доколкото знам - определена наградена творба - мисля, че отличията са за цялостно представяне.
    Благодаря ви, приятели! Прегръщам ви с обич!
  • Хубаво е при теб, Гал!
    Много хубаво!!!
    И в тъгата дори...
    Поздравявам те за Поезията, която твориш - думите ти достигат до най-дълбокото, защото и при теб от там са дошли!
    Бъди!
  • Галена, честита награда от Нова Загора! Публикувай ни наградената творба.Нови успехи!
  • "Неразделни" беше любимата песен на баща ми, която моята майка му пееше
    на специални поводи. От дете я обичам. Аплодирам тънкото чувство и поетичния ти финес, заплели вейки в идеята на тази песен, но открили
    свое небе и извисили емоционален ръст!!!Класа си!!!
  • Пак съм тук... При твоята калина. И аз като нея, с копнежи по някой явор, с надежди непоникнали от сянката...
    Много житейски истини намирам при теб, Галена!
    Поздравявам те!!!
  • Поетичен финес. Браво!
  • Хубава поезия. Истинско удоволствие!
  • Оригинално! Браво!
  • харесами,подтекста се крие под клоните !!!успех !!!
  • Много е красиво и тъжно!Но се среща често!Поздрав!
  • Това е много добра работа. Поздрави!
  • С възхищение!
    Поздравления!
  • Много смела интерпретация - по мотиви на "Неразделни", П.П Славейков.
    Долавям тъжен хумор. И идеята, ясно изразена на финала: "и смъртта не е раздяла", когато любовта остане несбъдната ("през кукувото лято"

    Изпращам ти моите поздравления, Галена!


  • великолепна , както винаги!
  • Тайнствена история!!!
    "Под пъстрата ù сенчица, обаче,
    разхвърли семе нисък самораслек –
    за явора какво ли всъщност значи
    да мръдне малко – вляво или вдясно,"

  • !!!
  • Размисли събуждаш, Галена... Толкова дълбоки... всеки път...
    Поздрави горещи!
  • Ох, ще се върна по-късно със смислен коментар...
  • {:o)
Предложения
: ??:??