7.10.2010 г., 16:10

Под сенките на кукувото лято

2.3K 0 40

Под сенките на кукувото лято

                                    

Край сенките на кукувото лято,

след преспите на вълчовита зима –

изби и се намърда  храсталакът

под вейките на стройната калина.

 

А тя  усуква  тъничка надежда,

че някой явор – тук случайно никнал –

ще нищи с нея от лъчите прежда

и даже може би ще я обикне.

 

Под пъстрата ù сенчица, обаче,

разхвърли семе нисък самораслек –

за явора какво ли всъщност значи

да мръдне малко – вляво или вдясно,

 

да гледа, уж  върхари да протяга

почти до нейни вейчици зелени,

да кичи на надеждите ù прага,

а тя да тъне в бурен до колене.

 

Калина песента си бе изпяла,

а аз, докато газех  в храсталака,

разбрах,  че и смъртта не е раздяла,

особено през кукувото лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Калина песента си бе изпяла,

    разбрах, докато газех в храсталака,

    че може би смъртта не е раздяла,

    ала животът - майката си трака
  • И аз съм под пъстрата сенчица и пия с наслада поредния словесен коктейл!!! С благодарност, Галка!!!
  • Чудесна поезия твориш, Галена!!!
  • Благодаря ви, приятели! За мен е ценно всяко мнение - вглеждам се и търся нови възможности в текстовете именно благодарение на вас и на вашия поглед към казаното в стиховете. Взаимната размяна на любезности не винаги е най-полезна за хубостта на словото. Така че и по това стихотворения мисля. Всъщност с репликата - смъртта не е раздяла, ама на кукуво лято - исках да кажа, че не вярвам в красотата на тази илюзия, че я апострофирам. Но явно е - не съм се изразила добре и в това , че ми го казвате няма нищо лошо. Със сигурност има и по- добър начин да се каже финалната реплика и ще поработя върху стиха.
    Благодаря ви, че се спирате и отделяте време да прочетете и да споделите!
  • Не се безпокой, Батко - в критиката ми няма никакъв лош умисъл. Като поет Галена я ценя и уважавам може би повече от всички!
    Но и на вас не ви ли е странно да се каже:
    "разбрах,че и смъртта не е раздяла,
    особено никога!"?
    Защото "на кукуво лято" точно това означава - никога! Такова изречение за мене няма смисъл, а за тебе ако има - разясни го! Така се прави, когато авторът иска да завърши някак стихотворението си и измисля някаква фраза, която изглежда финална, без обаче да е най-добрият завършек; най-добрият завършек още не е намерен. И аз се надявам, че Галена ще го намери. Така е според мене.
    А датата наистина е случайност, не бях се замислил за нея; на тази дата прочетох стихотворението, на тази дата написах отзива.
    А вечерта след премиерата й, когато прочетох стихосбирката й "Като Калина", вече видях, че изразът "през кукувото лято" за нея е специален, използва го и в други стихотворения, и тогава използването му ОТ НЕЯ и в това стихотворение придобива друг смисъл. Ако бях прочел стихосбирката й преди да прочета това стихотворение, разбира се такъв коментар не бих написал.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...