7.10.2010 г., 16:10

Под сенките на кукувото лято

2.3K 0 40

Под сенките на кукувото лято

                                    

Край сенките на кукувото лято,

след преспите на вълчовита зима –

изби и се намърда  храсталакът

под вейките на стройната калина.

 

А тя  усуква  тъничка надежда,

че някой явор – тук случайно никнал –

ще нищи с нея от лъчите прежда

и даже може би ще я обикне.

 

Под пъстрата ù сенчица, обаче,

разхвърли семе нисък самораслек –

за явора какво ли всъщност значи

да мръдне малко – вляво или вдясно,

 

да гледа, уж  върхари да протяга

почти до нейни вейчици зелени,

да кичи на надеждите ù прага,

а тя да тъне в бурен до колене.

 

Калина песента си бе изпяла,

а аз, докато газех  в храсталака,

разбрах,  че и смъртта не е раздяла,

особено през кукувото лято.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Калина песента си бе изпяла,

    разбрах, докато газех в храсталака,

    че може би смъртта не е раздяла,

    ала животът - майката си трака
  • И аз съм под пъстрата сенчица и пия с наслада поредния словесен коктейл!!! С благодарност, Галка!!!
  • Чудесна поезия твориш, Галена!!!
  • Благодаря ви, приятели! За мен е ценно всяко мнение - вглеждам се и търся нови възможности в текстовете именно благодарение на вас и на вашия поглед към казаното в стиховете. Взаимната размяна на любезности не винаги е най-полезна за хубостта на словото. Така че и по това стихотворения мисля. Всъщност с репликата - смъртта не е раздяла, ама на кукуво лято - исках да кажа, че не вярвам в красотата на тази илюзия, че я апострофирам. Но явно е - не съм се изразила добре и в това , че ми го казвате няма нищо лошо. Със сигурност има и по- добър начин да се каже финалната реплика и ще поработя върху стиха.
    Благодаря ви, че се спирате и отделяте време да прочетете и да споделите!
  • Не се безпокой, Батко - в критиката ми няма никакъв лош умисъл. Като поет Галена я ценя и уважавам може би повече от всички!
    Но и на вас не ви ли е странно да се каже:
    "разбрах,че и смъртта не е раздяла,
    особено никога!"?
    Защото "на кукуво лято" точно това означава - никога! Такова изречение за мене няма смисъл, а за тебе ако има - разясни го! Така се прави, когато авторът иска да завърши някак стихотворението си и измисля някаква фраза, която изглежда финална, без обаче да е най-добрият завършек; най-добрият завършек още не е намерен. И аз се надявам, че Галена ще го намери. Така е според мене.
    А датата наистина е случайност, не бях се замислил за нея; на тази дата прочетох стихотворението, на тази дата написах отзива.
    А вечерта след премиерата й, когато прочетох стихосбирката й "Като Калина", вече видях, че изразът "през кукувото лято" за нея е специален, използва го и в други стихотворения, и тогава използването му ОТ НЕЯ и в това стихотворение придобива друг смисъл. Ако бях прочел стихосбирката й преди да прочета това стихотворение, разбира се такъв коментар не бих написал.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...