22 окт. 2007 г., 17:13

Под слънцето съм вятър

685 0 6

Под слънцето съм вятър

Изветрял

Навяващ изневери

Коя си ти

Кога съм те избрал

Да ме докоснеш

С извиненията си


Боли ме

Когато сме цели

Избухваме

Нямаме право

Горите ни опожарени са

От затварянето на клепачите ти


Ти си вътре

Тихичко потропваш

На опашка наредили са се да те слушат

Хора търсещи природата


Реката

Движение прави

Подводно
Срещаме се

Изправяме се

Стискаме ръце

Разговаряме

Но после всеки спи в утробата си


Искам пак да сме заедно

Искам да победя

Желанието си да избягам


Не ям

За да се стопя

И да ме няма

Безболезнено да чукна на вратата ти


Усмивка

Длан

Докосване

Усмивка


Да вляза ли или да си отивам


Тя е предател

Като слънце всяка вечер

Колко пъти си се преоблякла

Днес

Колко пъти си сменила времето


Глухо е в мен

Сляпо

Търкаля се по земята ми

Усещане

Ново

Неприятно


20.10.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...