22 окт. 2007 г., 17:13

Под слънцето съм вятър

681 0 6

Под слънцето съм вятър

Изветрял

Навяващ изневери

Коя си ти

Кога съм те избрал

Да ме докоснеш

С извиненията си


Боли ме

Когато сме цели

Избухваме

Нямаме право

Горите ни опожарени са

От затварянето на клепачите ти


Ти си вътре

Тихичко потропваш

На опашка наредили са се да те слушат

Хора търсещи природата


Реката

Движение прави

Подводно
Срещаме се

Изправяме се

Стискаме ръце

Разговаряме

Но после всеки спи в утробата си


Искам пак да сме заедно

Искам да победя

Желанието си да избягам


Не ям

За да се стопя

И да ме няма

Безболезнено да чукна на вратата ти


Усмивка

Длан

Докосване

Усмивка


Да вляза ли или да си отивам


Тя е предател

Като слънце всяка вечер

Колко пъти си се преоблякла

Днес

Колко пъти си сменила времето


Глухо е в мен

Сляпо

Търкаля се по земята ми

Усещане

Ново

Неприятно


20.10.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...