22 oct 2007, 17:13

Под слънцето съм вятър

  Poesía
680 0 6

Под слънцето съм вятър

Изветрял

Навяващ изневери

Коя си ти

Кога съм те избрал

Да ме докоснеш

С извиненията си


Боли ме

Когато сме цели

Избухваме

Нямаме право

Горите ни опожарени са

От затварянето на клепачите ти


Ти си вътре

Тихичко потропваш

На опашка наредили са се да те слушат

Хора търсещи природата


Реката

Движение прави

Подводно
Срещаме се

Изправяме се

Стискаме ръце

Разговаряме

Но после всеки спи в утробата си


Искам пак да сме заедно

Искам да победя

Желанието си да избягам


Не ям

За да се стопя

И да ме няма

Безболезнено да чукна на вратата ти


Усмивка

Длан

Докосване

Усмивка


Да вляза ли или да си отивам


Тя е предател

Като слънце всяка вечер

Колко пъти си се преоблякла

Днес

Колко пъти си сменила времето


Глухо е в мен

Сляпо

Търкаля се по земята ми

Усещане

Ново

Неприятно


20.10.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...