Oct 22, 2007, 5:13 PM

Под слънцето съм вятър

  Poetry
684 0 6

Под слънцето съм вятър

Изветрял

Навяващ изневери

Коя си ти

Кога съм те избрал

Да ме докоснеш

С извиненията си


Боли ме

Когато сме цели

Избухваме

Нямаме право

Горите ни опожарени са

От затварянето на клепачите ти


Ти си вътре

Тихичко потропваш

На опашка наредили са се да те слушат

Хора търсещи природата


Реката

Движение прави

Подводно
Срещаме се

Изправяме се

Стискаме ръце

Разговаряме

Но после всеки спи в утробата си


Искам пак да сме заедно

Искам да победя

Желанието си да избягам


Не ям

За да се стопя

И да ме няма

Безболезнено да чукна на вратата ти


Усмивка

Длан

Докосване

Усмивка


Да вляза ли или да си отивам


Тя е предател

Като слънце всяка вечер

Колко пъти си се преоблякла

Днес

Колко пъти си сменила времето


Глухо е в мен

Сляпо

Търкаля се по земята ми

Усещане

Ново

Неприятно


20.10.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....