Под сянката на старата лозница
преваляше бездушен ден,
кога през ангелски ресници
повдигна ти очи към мен.
В пещта на юлския горещник
заля ме с ледени вълни прибоят
на мисълта - окаян грешник,
че има те, а не си моя.
Глава извърна грациозно,
без дъх се взирах в стройните черти
и шепнех си - не е възможно,
нима, нима това си ти?
От теб струеше мека нежност,
мечтателност обгръщаше те в призрачен воал,
очите с морската безбрежност
поглъщаха ме бавно цял.
През водопада на косите
погледна, тръгвайки за сбогом,
и се заклех - и сред звездите
ще те открия аз, за Бога!
© Орлин Караиванов Все права защищены