Под сянката на старата лозница

   преваляше бездушен ден, 

   кога през ангелски ресници

   повдигна ти очи към мен.

   В пещта на юлския горещник

   заля ме с ледени вълни прибоят

   на мисълта - окаян грешник,

   че има те, а не си моя.

   Глава извърна грациозно,

   без дъх се взирах в стройните черти

   и шепнех си - не е възможно,

   нима, нима това си ти?

   От теб струеше мека нежност,

   мечтателност обгръщаше те в призрачен воал,

   очите с морската безбрежност

   поглъщаха ме бавно цял.

   През водопада на косите

   погледна, тръгвайки за сбогом,

   и се заклех - и сред звездите

   ще те открия аз, за Бога!