Под сянката на старата лозница
преваляше бездушен ден,
кога през ангелски ресници
повдигна ти очи към мен.
В пещта на юлския горещник
заля ме с ледени вълни прибоят
на мисълта - окаян грешник,
че има те, а не си моя.
Глава извърна грациозно,
без дъх се взирах в стройните черти
и шепнех си - не е възможно,
нима, нима това си ти? ...